7 принципа на диалог и взаимодействие между човек и система (ISO 9241, Част 110)

Тази част на ISO 9241 представя набор от евристични подходи за решаване на проблеми с ползваемостта, които се прилагат за взаимодействието на хора и информационни системи.

Евристиките се основават на по-ранен немски стандарт.

Стандартът се отнася към това взаимодействие като „диалог“ и описва седем „принципа на диалог“.

В тази връзка, след преразглеждане на ISO 9241-110:2006, през 2020 година той е преименуван на "Принципи на взаимодействие".

Тези общи принципи обхващат специфичните техники за диалог, които са обсъдени в части 13-17 на ISO 9241.


Ето и по-подробно описание на седемте ISO принципа.

Пригодност на задачите на потребителите

Диалогът трябва да е подходящ за задачата и нивото на уменията на потребителя.

„Диалогът е подходящ за една задача, когато подпомага потребителя в ефективното и ефикасно изпълнение на задачата.“

В един диалог, който е подходящ за задачата, потребителят има възможност да се съсредоточи върху самата задача, а не върху технологията, избрана за изпълнение на тази задача.

• Диалогът трябва да предоставя на потребителя информация, свързана с успешното изпълнение на задачата.
• Диалогът трябва да избягва да предоставя на потребителя информация, която не е необходима за успешното изпълнение на съответни задачи.
• Когато потребителите поискат помощ, информацията представена за помощ трябва да подкрепя потребителя при изпълнение на задачата.
• Форматът на въвеждане и извеждане трябва да е подходящ за задачата.
• Ако за дадена задача се изискват типични стойности за въвеждане, тези стойности трябва да са достъпни за потребителя автоматично по подразбиране.
• Стъпките изисквани от диалога трябва да бъдат подходящи до завършването на задачата.
• Когато задача включва изходни документи, интерфейсът трябва да е съвместим с характеристиките на изходния документ.
  
  

Самоописателност

Диалогът трябва да изясни какво следва да направи потребителят по-нататък.

„Един диалог е самоописателен дотолкова, че по всяко време е ясно за потребителите в кой диалог са, къде се намират в рамките на диалога, кои действия могат да бъдат предприети и как могат да бъдат извършени.“

• Информацията, представена на потребителя на всяка стъпка от диалога, трябва да насочва потребителя към завършването на диалога.
• По време на взаимодействието, нуждата от консултация с потребителски ръководства и друга външна информация трябва да бъде сведена до минимум.
• Потребителят трябва да бъде своевременно осведомен за промени в статуса на диалога, например когато се очаква въвеждане или чрез предоставяне на общ преглед на бъдещите стъпки в диалога.
• Когато се изисква въвеждане, интерактивната система трябва да предоставя на потребителя информация за очаквания вход.
• Диалозите трябва да бъдат проектирани така, че взаимодействието с диалога да е очевидно за потребителя.
• Интерактивната система трябва да предоставя на потребителя необходимите формати, единици и приемливи стойности за въвеждане на данни.
• Терминологията, използвана в диалога, трябва да бъде веднага разбираема от очакваните потребители.
  
  

Съответствие с очакванията на потребителите

Диалогът трябва да е последователен.

„Един диалог отговаря на очакванията на потребителите, ако отговаря на предвидими контекстуални нужди на потребителя и на общоприетите конвенции.“

• Интерактивната система трябва да използва тълковен речник, който е познат на потребителя при изпълнението на задачата, или лексика, която се основава на съществуващите знания на потребителите.
• Трябва да се предостави незабавна подходяща обратна връзка при въвеждане или действия от страна на потребителя, когато това е подходящо за очакванията на потребителите.
• Ако може да се предвиди, че времето за реакция се отклонява значително от времето за отговор, очаквано от потребителя, потребителят трябва да бъде информиран за това.
• Диалозите трябва да отразяват структури от данни и форми на организация, които се възприемат от потребителите като естествени.
• Форматите трябва да следват подходящи културни и езикови конвенции.
• Типът и продължителността на обратната връзка или обясненията трябва да се основават на нуждите на потребителя.
• Мерните единици трябва да бъдат ясно разбираеми от потребителя.
• Поведението и външният вид на диалога в интерактивна система трябва да бъдат последователни в рамките на задачите и между задачите, където е приложимо.
• Ако конкретно местоположение за въвеждане е предсказуемо въз основа на очакванията на потребителите, то това местоположение трябва да е готово за въвеждане.
• Обратната връзка или съобщенията, представени на потребителя, трябва да бъдат формулирани и представени в обективен и конструктивен стил.
  
  

Научаемост

Диалогът трябва да подпомага обучението.

„Един диалог е подходящ за научаване, когато поддържа и насочва потребителя в обучението да използва системата.“

• Правила и основни концепции, които са полезни за обучение, трябва да бъдат предоставени на потребителя.
• Трябва да се осигури подходяща подкрепа, която да помогне на потребителя да се запознае с диалога.
• Обратната връзка или обяснения трябва да помогнат на потребителя да придобие концептуално разбиране за интерактивната система.
• Диалогът трябва да осигури достатъчна обратна връзка за резултатите от дадена дейност, така че потребителите да знаят дали са я изпълнили успешно.
• Интерактивната система трябва да позволява на потребителя да изследва (изпробва) стъпките за диалог без негативни последици.
• Интерактивната система трябва да позволи на потребителя първоначално да изпълни задачата, като въведе само основната информация, необходима в диалога, като системата по подразбиране предоставя несъществената информация.
  
  

Контролируемост

Потребителят трябва да може да контролира темпото и последователността на взаимодействието.

„Диалогът е контролируем, когато потребителят е в състояние да инициира и контролира посоката и темпото на взаимодействие до момента, в който целта е постигната.“

• Темпът на взаимодействие на потребителя не трябва да се диктува от работата на интерактивната система. Той трябва да бъде под контрола на потребителя според нуждите и характеристиките на потребителя.
• Потребителят трябва да има контрол върху това как да продължи с диалога.
• Ако диалогът е бил прекъснат, потребителят трябва да има възможността да определи точката на рестартиране при възобновяване на диалога, ако задачата позволява.
• Ако взаимодействията са обратими и задачата позволява, трябва да е възможно да отмени поне последната стъпка на диалога.
• Ако различни количества данни могат да имат отношение към заданието, тогава потребителят трябва да може да контролира представеното количество.
• Потребителят трябва да има възможност да избира или да превключва между наличните устройства за вход/изход, където е подходящо.
• Ако е подходящо за задачата, потребителите трябва да могат да променят стойностите по подразбиране.
• Когато има изискване за достъп до данни, които са създадени или модифицирани, оригиналните данни трябва да останат достъпни за потребителя.
  
  

Устойчивост на грешки

Диалогът трябва да бъде милостив.

Един диалог е устойчив на и толерантен към грешки, ако въпреки очевидните грешки при въвеждане, желаният резултат може да бъде постигнат или без, или с минимално коригиращо действие от потребителя.

„Устойчивостта на грешки се постига чрез контрол на повредите, коригиране на грешки или управление на грешки за справяне с проблеми, които възникват.“

• Интерактивната система трябва да подпомага потребителя при откриване и избягване на грешки при въвеждане.
• Интерактивната система трябва да предпазва всяко въвеждане на потребителя от причиняване на недефинирани състояния на интерактивната система или откази в интерактивната система.
• Когато възникне грешка, трябва да се предостави обяснение на потребителя, за да се улесни коригирането на грешката.
• Трябва да се осигури активна поддръжка за възстановяване на грешки (напр. позициониране на курсора на мястото, където се изисква корекция), където е подходящо.
• В случаи, в които интерактивната система е в състояние да коригира грешките автоматично, тя трябва да съветва потребителя за изпълнението на корекциите и да предоставя възможност за отмяна на корекциите.
• Потребителят трябва да може да отложи коригирането на грешка, освен ако корекцията не е необходима, за да може диалогът да продължи.
• Когато е възможно, допълнителна информация за грешката и нейното коригиране трябва да бъде предоставена на потребителя при поискване.
• Валидирането/проверката на данни трябва да се извърши преди интерактивната система да обработи въведеното.
• Стъпките, необходими за коригиране на грешки, трябва да бъдат сведени до минимум.
• Ако от действие на потребителя може да доведе до тежки последици, системата трябва да предостави обяснение и да поиска потвърждение, преди да извърши действието.
  
  

Пригодност за индивидуализация (персонализация)

Диалогът трябва да може да бъде персонализиран така, че да е по нрава на потребителя.

„Един диалог е способен на индивидуализация, когато потребителите могат да променят взаимодействието и представянето на информация в съответствие с техните индивидуални възможности и нужди.“

• Трябва да се осигурят механизми, които да позволят на интерактивната система да бъде адаптирана, за да отчете разнообразието на потребителските характеристики, където е подходящо.
• Интерактивната система трябва да позволява на потребителя да избира измежду алтернативни форми на представяне, където е подходящо за индивидуалните нужди.
• Количеството обяснения (напр. подробности в съобщенията за грешки, информация за помощ) трябва да може да се променя в зависимост от индивидуалното ниво на знания на потребителя.
• Потребителят трябва да има възможност да настрои скоростта на динамични въвеждания и извеждания, за да отговаря на неговите/нейните индивидуални нужди, където е подходящо.
• Потребителите трябва да имат възможност да избират между различни техники за диалог, където е подходящо.
• Потребителят трябва да може да избира нивата и методите за взаимодействие, които най-добре отговарят на неговите/нейните нужди.
• Потребителят трябва да може да избира начина, по който да бъдат представени входни/изходни данни (формат и тип).
• Ако е уместно, трябва да е възможно потребителите да добавят или пренареждат елементи за диалог или функционалност, специално подкрепящи техните лични предпочитания при изпълнение на задачи.
• Трябва да се предоставят различни нива и методи за взаимодействие според различните нужди и характеристики на потребителите.

Предназначен е за следните аудитории:

• Анализатори на изисквания (включително пазарни изисквания, потребителските изисквания и системните изисквания).
• Дизайнери на инструменти за разработка на потребителски интерфейс и наръчници за стилове (style guides), които да се използват от дизайнери и разработчици на потребителски интерфейс.
• Дизайнери на потребителски интерфейси, които ще прилагат насоките по време на дейностите по проектиране (или директно, въз основа на обучение, или чрез използване на инструменти и ръководства за стил, които включват насоките).
• Разработчици, които ще прилагат насоките по време на процеса на разработване.
• Оценители, които са отговорни за гарантиране, че продуктите отговарят на общите препоръки за дизайн, съдържащи се в този документ.
• Купувачи, които ще се позовават на този документ в договори по време на доставката на продукти.

Този документ не разглежда други аспекти на дизайна като маркетинг, естетика и корпоративна идентичност.

Въпреки че този документ е приложим за всички видове интерактивни системи, той не обхваща спецификата на всяка сфера на приложение (напр. критични за безопасността системи, съвместна работа, функции на изкуствения интелект).

ISO 9241-110 е публикуван за първи път през 2006 година. Преразгледан е и е потвърден за актуалност през 2020 година.

По-рано тази част ISO 9241-110 е била известна като ISO 9241-10, но сега е преномерирана съгласно програмата за преразглеждане и преструктуриране на ISO.