7 принципа на диалог и взаимодействие между човек и система (ISO 9241, Част 110)

7 принципа на диалог и взаимодействие между човек и система (ISO 9241, Част 110)

Прочитания: 73

Тази част на ISO 9241 представя набор от евристични подходи за решаване на проблеми с ползваемостта, които се прилагат за взаимодействието на хора и информационни системи.

Евристиките се основават на по-ранен немски стандарт.

Стандартът се отнася към това взаимодействие като „диалог“ и описва седем „принципа на диалог“.

В тази връзка, след преразглеждане на ISO 9241-110:2006, през 2020 година той е преименуван на "Принципи на взаимодействие".

Тези общи принципи обхващат специфичните техники за диалог, които са обсъдени в части 13-17 на ISO 9241.


Принципи на диалог и взамодействие на хора и информационни системи

Съдържание

1. Пригодност на задачите на потребителите
2. Самоописателност
3. Съответствие с очакванията на потребителите
4. Научаемост
5. Контролируемост
6. Устойчивост на грешки
7. Пригодност за индивидуализация


Ето и по-подробно описание на седемте ISO принципа.

1. Пригодност на задачите на потребителите

Диалогът трябва да е подходящ за задачата и нивото на уменията на потребителя.

„Диалогът е подходящ за една задача, когато подпомага потребителя в ефективното и ефикасно изпълнение на задачата.“

В един диалог, който е подходящ за задачата, потребителят има възможност да се съсредоточи върху самата задача, а не върху технологията, избрана за изпълнение на тази задача.

  • Диалогът трябва да предоставя на потребителя информация, свързана с успешното изпълнение на задачата.
  • Диалогът трябва да избягва да предоставя на потребителя информация, която не е необходима за успешното изпълнение на съответни задачи.
  • Когато потребителите поискат помощ, информацията представена за помощ трябва да подкрепя потребителя при изпълнение на задачата.
  • Форматът на въвеждане и извеждане трябва да е подходящ за задачата.
  • Ако за дадена задача се изискват типични стойности за въвеждане, тези стойности трябва да са достъпни за потребителя автоматично по подразбиране.
  • Стъпките изисквани от диалога трябва да бъдат подходящи до завършването на задачата.
  • Когато задача включва изходни документи, интерфейсът трябва да е съвместим с характеристиките на изходния документ.

2. Самоописателност

Диалогът трябва да изясни какво следва да направи потребителят по-нататък.

„Един диалог е самоописателен дотолкова, че по всяко време е ясно за потребителите в кой диалог са, къде се намират в рамките на диалога, кои действия могат да бъдат предприети и как могат да бъдат извършени.“
  • Информацията, представена на потребителя на всяка стъпка от диалога, трябва да насочва потребителя към завършването на диалога.
  • По време на взаимодействието, нуждата от консултация с потребителски ръководства и друга външна информация трябва да бъде сведена до минимум.
  • Потребителят трябва да бъде своевременно осведомен за промени в статуса на диалога, например когато се очаква въвеждане или чрез предоставяне на общ преглед на бъдещите стъпки в диалога.
  • Когато се изисква въвеждане, интерактивната система трябва да предоставя на потребителя информация за очаквания вход.
  • Диалозите трябва да бъдат проектирани така, че взаимодействието с диалога да е очевидно за потребителя.
  • Интерактивната система трябва да предоставя на потребителя необходимите формати, единици и приемливи стойности за въвеждане на данни.
  • Терминологията, използвана в диалога, трябва да бъде веднага разбираема от очакваните потребители.

3. Съответствие с очакванията на потребителите

Диалога трябва да е последователен.

„Един диалог отговаря на очакванията на потребителите, ако отговаря на предвидими контекстуални нужди на потребителя и на общоприетите конвенции.“
  • Интерактивната система трябва да използва тълковен речник, който е познат на потребителя при изпълнението на задачата, или лексика, която се основава на съществуващите знания на потребителите.
  • Трябва да се предостави незабавна подходяща обратна връзка при въвеждане или действия от страна на потребителя, когато това е подходящо за очакванията на потребителите.
  • Ако може да се предвиди, че времето за реакция се отклонява значително от времето за отговор, очаквано от потребителя, потребителят трябва да бъде информиран за това.
  • Диалозите трябва да отразяват структури от данни и форми на организация, които се възприемат от потребителите като естествени.
  • Форматите трябва да следват подходящи културни и езикови конвенции.
  • Типът и продължителността на обратната връзка или обясненията трябва да се основават на нуждите на потребителя.
  • Мерните единици трябва да бъдат ясно разбираеми от потребителя.
  • Поведението и външният вид на диалога в интерактивна система трябва да бъдат последователни в рамките на задачите и между задачите, където е приложимо.
  • Ако конкретно местоположение за въвеждане е предсказуемо въз основа на очакванията на потребителите, то това местоположение трябва да е готово за въвеждане.
  • Обратната връзка или съобщенията, представени на потребителя, трябва да бъдат формулирани и представени в обективен и конструктивен стил.

4. Научаемост

Диалогът трябва да подпомага обучението.

„Един диалог е подходящ за научаване, когато поддържа и насочва потребителя в обучението да използва системата.“
  • Правила и основни концепции, които са полезни за обучение, трябва да бъдат предоставени на потребителя.
  • Трябва да се осигури подходяща подкрепа, която да помогне на потребителя да се запознае с диалога.
  • Обратната връзка или обяснения трябва да помогнат на потребителя да придобие концептуално разбиране за интерактивната система.
  • Диалогът трябва да осигури достатъчна обратна връзка за резултатите от дадена дейност, така че потребителите да знаят дали са я изпълнили успешно.
  • Интерактивната система трябва да позволява на потребителя да изследва (изпробва) стъпките за диалог без негативни последици.
  • Интерактивната система трябва да позволи на потребителя първоначално да изпълни задачата, като въведе само основната информация, необходима в диалога, като системата по подразбиране предоставя несъществената информация.

5. Контролируемост

Потребителят трябва да може да контролира темпото и последователността на взаимодействието.

„Диалогът е контролируем, когато потребителят е в състояние да инициира и контролира посоката и темпото на взаимодействие до момента, в който целта е постигната.“
  • Темпът на взаимодействие на потребителя не трябва да се диктува от работата на интерактивната система. Той трябва да бъде под контрола на потребителя според нуждите и характеристиките на потребителя.
  • Потребителят трябва да има контрол върху това как да продължи с диалога.
  • Ако диалогът е бил прекъснат, потребителят трябва да има възможността да определи точката на рестартиране при възобновяване на диалога, ако задачата позволява.
  • Ако взаимодействията са обратими и задачата позволява, трябва да е възможно да отмени поне последната стъпка на диалога.
  • Ако различни количества данни могат да имат отношение към заданието, тогава потребителят трябва да може да контролира представеното количество.
  • Потребителят трябва да има възможност да избира или да превключва между наличните устройства за вход/изход, където е подходящо.
  • Ако е подходящо за задачата, потребителите трябва да могат да променят стойностите по подразбиране.
  • Когато има изискване за достъп до данни, които са създадени или модифицирани, оригиналните данни трябва да останат достъпни за потребителя.

6. Устойчивост на грешки

Диалогът трябва да бъде милостив.

Един диалог е устойчив на и толерантен към грешки, ако въпреки очевидните грешки при въвеждане, желаният резултат може да бъде постигнат или без, или с минимално коригиращо действие от потребителя.

„Устойчивостта на грешки се постига чрез контрол на повредите, коригиране на грешки или управление на грешки за справяне с проблеми, които възникват.“
  • Интерактивната система трябва да подпомага потребителя при откриване и избягване на грешки при въвеждане.
  • Интерактивната система трябва да предпазва всяко въвеждане на потребителя от причиняване на недефинирани състояния на интерактивната система или откази в интерактивната система.
  • Когато възникне грешка, трябва да се предостави обяснение на потребителя, за да се улесни коригирането на грешката.
  • Трябва да се осигури активна поддръжка за възстановяване на грешки (напр. позициониране на курсора на мястото, където се изисква корекция), където е подходящо.
  • В случаи, в които интерактивната система е в състояние да коригира грешките автоматично, тя трябва да съветва потребителя за изпълнението на корекциите и да предоставя възможност за отмяна на корекциите.
  • Потребителят трябва да може да отложи коригирането на грешка, освен ако корекцията не е необходима, за да може диалогът да продължи.
  • Когато е възможно, допълнителна информация за грешката и нейното коригиране трябва да бъде предоставена на потребителя при поискване.
  • Валидирането/проверката на данни трябва да се извърши преди интерактивната система да обработи въведеното.
  • Стъпките, необходими за коригиране на грешки, трябва да бъдат сведени до минимум.
  • Ако от действие на потребителя може да доведе до тежки последици, системата трябва да предостави обяснение и да поиска потвърждение, преди да извърши действието.

7. Пригодност за индивидуализация (персонализация)

Диалогът трябва да може да бъде персонализиран така, че да е по нрава на потребителя.

„Един диалог е способен на индивидуализация, когато потребителите могат да променят взаимодействието и представянето на информация в съответствие с техните индивидуални възможности и нужди.“
  • Трябва да се осигурят механизми, които да позволят на интерактивната система да бъде адаптирана, за да отчете разнообразието на потребителските характеристики, където е подходящо.
  • Интерактивната система трябва да позволява на потребителя да избира измежду алтернативни форми на представяне, където е подходящо за индивидуалните нужди.
  • Количеството обяснения (напр. подробности в съобщенията за грешки, информация за помощ) трябва да може да се променя в зависимост от индивидуалното ниво на знания на потребителя.
  • Потребителят трябва да има възможност да настрои скоростта на динамични въвеждания и извеждания, за да отговаря на неговите/нейните индивидуални нужди, където е подходящо.
  • Потребителите трябва да имат възможност да избират между различни техники за диалог, където е подходящо.
  • Потребителят трябва да може да избира нивата и методите за взаимодействие, които най-добре отговарят на неговите/нейните нужди.
  • Потребителят трябва да може да избира начина, по който да бъдат представени входни/изходни данни (формат и тип).
  • Ако е уместно, трябва да е възможно потребителите да добавят или пренареждат елементи за диалог или функционалност, специално подкрепящи техните лични предпочитания при изпълнение на задачи.
  • Трябва да се предоставят различни нива и методи за взаимодействие според различните нужди и характеристики на потребителите.

Предназначен е за следните аудитории:

  • Анализатори на изисквания (включително пазарни изисквания, потребителските изисквания и системните изисквания).
  • Дизайнери на инструменти за разработка на потребителски интерфейс и наръчници за стилове (style guides), които да се използват от дизайнери и разработчици на потребителски интерфейс.
  • Дизайнери на потребителски интерфейси, които ще прилагат насоките по време на дейностите по проектиране (или директно, въз основа на обучение, или чрез използване на инструменти и ръководства за стил, които включват насоките).
  • Разработчици, които ще прилагат насоките по време на процеса на разработване.
  • Оценители, които са отговорни за гарантиране, че продуктите отговарят на общите препоръки за дизайн, съдържащи се в този документ.
  • Купувачи, които ще се позовават на този документ в договори по време на доставката на продукти.


Този документ не разглежда други аспекти на дизайна като маркетинг, естетика и корпоративна идентичност.

Въпреки че този документ е приложим за всички видове интерактивни системи, той не обхваща спецификата на всяка сфера на приложение (напр. критични за безопасността системи, съвместна работа, функции на изкуствения интелект).

ISO 9241-110 е публикуван за първи път през 2006 година. Преразгледан е и е потвърден за актуалност през 2020 година.

По-рано тази част ISO 9241-110 е била известна като ISO 9241-10, но сега е преномерирана съгласно програмата за преразглеждане и преструктуриране на ISO.

Споделете публикацията: