8 златни правила на Шнайдерман за UI дизайн

Осемте златни правила са разработени от Бен Шнайдерман (Ben Shneiderman) и публикувани за първи път в книгата „Проектиране на потребителския интерфейс“ през 1987 година.

Оттогава тя е преиздавана няколко пъти като последното актуално шесто издание според университета на Мериленд е от месец май 2016 година.

Тази книга съдържа колекция от принципи, които са извлечени евристично, в следствие на личния му опит и са приложими за повечето интерактивни системи, след като са правилно рафинирани, разширени и интерпретирани.

За осемте златни правила за дизайн на потребителски интерфейс се твърди, че са ръководство за добър дизайн на взаимодействие.

Принципите са както следва:

1. Стремете се към последователност

• В сходни ситуации трябва да се изискват последователни серии от действия.
• Идентична терминология трябва да се използва в подкани, менюта и екрани за помощ.
• През цялото време трябва да се използват последователни команди.

2. Разрешете на постоянните потребители да използват преки пътища

• С увеличаване на честотата на използване, нараства и желанието на потребителя да намали броя на взаимодействията и да увеличи темпото на взаимодействие.
• Съкращения, функционални клавиши, скрити команди и помощни макро средства са много полезни на експертен потребител.

3. Предложете информативна обратна връзка

• За всяко действие на оператора трябва да има някаква обратна връзка от системата.
• При чести и незначителни действия реакцията може да бъде умерена, докато при редки и важни действия реакцията трябва да бъде по-съществена.

4. Проектирайте диалога така че да предава чувство за завършеност

• Поредици от действия трябва да бъдат организирани в групи с начало, среда и край.
• Информативната обратна връзка при приключване на група от действия дава на операторите удовлетворението от постижение. Чувство на облекчение. Сигнал да изоставят евентуални планове и възможности от техните умове. Индикация, че пътят е готов за подготвяне на следващата група от действия.

5. Предложете лесно справяне с грешки

• Доколкото е възможно, проектирайте системата, така че потребителят да не може да извърши сериозна грешка.
• Ако се допусне грешка, системата трябва да може да я открие и да предложи прости, разбираеми механизми за справяне с грешката.

6. Позволете лесна отмяна на действия

• Тази функция облекчава безпокойството, тъй като потребителят знае, че грешките могат да бъдат отменени. По този начин това насърчава проучването на непознати възможности.
• Единиците на обратимостта могат да бъдат едно действие, въвеждане на данни или пълна група действия.

7. Поддържайте вътрешно право на контрол

Опитните оператори силно желаят чувството, че те отговарят за системата и че системата реагира на техните действия.

Проектирайте системата така, че потребителите да бъдат инициаторите на действия, а не отговарящите.

8. Намалете краткосрочното натоварване на паметта

Ограничението на човешката обработка на информация в краткосрочна памет, изисква екраните да бъдат опростени, множество екрани паралелно показващи страници да бъдат обединени, честотата на движение на системни прозорци да се намали, и да се отдели достатъчно време за обучение за програмиране, мнемоника и последователности от действия.