8 златни правила на Шнайдерман за дизайн на диалог

8 златни правила на Шнайдерман за дизайн на диалог

Прочитания: 50

Бен Шнайдерман: Проектиране на потребителският интерфейсОсемте златни правила са разработени от Бен Шнайдерман (Ben Shneiderman) и публикувани за първи път в книгата „Проектиране на потребителският интерфейс“ през 1987 година.

Оттогава тя е преиздавана няколко пъти като последното актуално издание според Bookdepository.om е от 20.06.2017 година.

Тази книга съдържа колекция от принципи, които са извлечени евристично, в следствие на личният му опит и са приложими за повечето интерактивни системи, след като са правилно рафинирани, разширени и интерпретирани.

За осемте златни правила за дизайн на диалог се твърди, че са ръководство за добър дизайн на взаимодействието.

Принципите са както следва:

1. Стремете се към последователност

  • В сходни ситуации трябва да се изискват последователни серии от действия.
  • Идентична терминология трябва да се използва в подкани, менюта и екрани за помощ.
  • През цялото време трябва да се използват последователни команди.

2. Разрешете на постоянните потребители да използват преки пътища

  • С увеличаване на честотата на използване, нараства и желанието на потребителя да намали броя на взаимодействията и да увеличи темпото на взаимодействие.
  • Съкращения, функционални клавиши, скрити команди и помощни макро средства са много полезни на експертен потребител.

3. Предложете информативна обратна връзка

  • За всяко действие на оператора трябва да има някаква обратна връзка от системата.
  • При чести и незначителни действия реакцията може да бъде умерена, докато при редки и важни действия реакцията трябва да бъде по-съществена.

4. Проектирайте диалога така че да предава чувство за завършеност

  • Поредици от действия трябва да бъдат организирани в групи с начало, среда и край.
  • Информативната обратна връзка при приключване на група от действия дава на операторите удовлетворението от постижение. Чувство на облекчение. Сигнал да изоставят евентуални планове и възможности от техните умове. Индикация, че пътят е готов за подготвяне на следващата група от действия.

5. Предложете лесно справяне с грешки

  • Доколкото е възможно, проектирайте системата, така че потребителят да не може да извърши сериозна грешка.
  • Ако се допусне грешка, системата трябва да може да я открие и да предложи прости, разбираеми механизми за справяне с грешката.

6. Позволете лесна отмяна на действия

  • Тази функция облекчава безпокойството, тъй като потребителят знае, че грешките могат да бъдат отменени. По този начин това насърчава проучването на непознати възможности.
  • Единиците на обратимостта могат да бъдат едно действие, въвеждане на данни или пълна група действия.

7. Поддържайте вътрешно право на контрол

  • Опитните оператори силно желаят чувството, че те отговарят за системата и че системата реагира на техните действия. Проектирайте системата така, че потребителите да бъдат инициаторите на действия, а не отговарящите.

8. Намалете краткосрочното натоварване на паметта

  • Ограничението на човешката обработка на информация в краткосрочна памет, изисква екраните да бъдат опростени, множество екрани паралелно показващи страници да бъдат обединени, честотата на движение на системни прозорци да се намали, и да се отдели достатъчно време за обучение за програмиране, мнемоника и последователности от действия.
Споделете публикацията: