8 златни правила на Шнайдерман за UI дизайн

Осемте златни правила са разработени от Бен Шнайдерман (Ben Shneiderman) и публикувани за първи път в книгата „Проектиране на потребителския интерфейс“ през 1987 година.

Оттогава тя е преиздавана няколко пъти като последното актуално шесто издание според университета на Мериленд е от месец май 2016 година.

Тази книга съдържа колекция от принципи, които са извлечени евристично, в следствие на личния му опит и са приложими за повечето интерактивни системи, след като са правилно рафинирани, разширени и интерпретирани.

За осемте златни правила за дизайн на потребителски интерфейс се твърди, че са ръководство за добър дизайн на взаимодействие.

Принципите са както следва:

Стремете се към последователност

• В сходни ситуации трябва да се изискват последователни серии от действия.
• Идентична терминология трябва да се използва в подкани, менюта и екрани за помощ.
• През цялото време трябва да се използват последователни команди.

Разрешете на постоянните потребители да използват преки пътища

• С увеличаване на честотата на използване, нараства и желанието на потребителя да намали броя на взаимодействията и да увеличи темпото на взаимодействие.
• Съкращения, функционални клавиши, скрити команди и помощни макро средства са много полезни на експертен потребител.

Предложете информативна обратна връзка

• За всяко действие на оператора трябва да има някаква обратна връзка от системата.
• При чести и незначителни действия реакцията може да бъде умерена, докато при редки и важни действия реакцията трябва да бъде по-съществена.

Проектирайте диалога така че да предава чувство за завършеност

• Поредици от действия трябва да бъдат организирани в групи с начало, среда и край.
• Информативната обратна връзка при приключване на група от действия дава на операторите удовлетворението от постижение. Чувство на облекчение. Сигнал да изоставят евентуални планове и възможности от техните умове. Индикация, че пътят е готов за подготвяне на следващата група от действия.

Предложете лесно справяне с грешки

• Доколкото е възможно, проектирайте системата, така че потребителят да не може да извърши сериозна грешка.
• Ако се допусне грешка, системата трябва да може да я открие и да предложи прости, разбираеми механизми за справяне с грешката.

Позволете лесна отмяна на действия

• Тази функция облекчава безпокойството, тъй като потребителят знае, че грешките могат да бъдат отменени. По този начин това насърчава проучването на непознати възможности.
• Единиците на обратимостта могат да бъдат едно действие, въвеждане на данни или пълна група действия.

Поддържайте вътрешно право на контрол

Опитните оператори силно желаят чувството, че те отговарят за системата и че системата реагира на техните действия.

Проектирайте системата така, че потребителите да бъдат инициаторите на действия, а не отговарящите.

Намалете краткосрочното натоварване на паметта

Ограничението на човешката обработка на информация в краткосрочна памет, изисква екраните да бъдат опростени, множество екрани паралелно показващи страници да бъдат обединени, честотата на движение на системни прозорци да се намали, и да се отдели достатъчно време за обучение за програмиране, мнемоника и последователности от действия.