Насоки за индивидуализация на софтуера (ISO 9241, Част 129)

ISO 9241-110 съдържа принцип на диалог, озаглавен „Пригодност за индивидуализация“: това означава, че хората трябва да могат да персонализират потребителските интерфейси, които използват.

ISO 9241-129 разработва този принцип, като предоставя насоки за ергономичност за това как да персонализирате или приспособите софтуер за различни потребители (ISO използва думата „индивидуализация“).

Той се фокусира върху индивидуализацията на софтуерния потребителски интерфейс, за да поддържа нуждите на потребителите като личности или като членове на определена група.

Той не препоръчва конкретни изпълнения на механизми за индивидуализация.

Документа предоставя насоки за това как различните аспекти на индивидуализацията стават ползваеми и достъпни, но не уточнява кои индивидуализации трябва да бъдат включени в системата.

„Индивидуализациите зависят от конкретния контекст на използване, за който трябва да се проектира и/или използва в интерактивна система, и трябва да се разработи за този специфичен контекст на употреба.“

ISO 9241-129 предоставя някои общи насоки относно персонализиране на интерфейси и след това описва начините за осъществяване (правейки разграничение между потребителска и компютърна фаза на инициация на персонализация - например софтуерът може да наблюдава поведението на потребителя и автоматично да персонализира интерфейса).

След това стандартът обсъжда настройки за конфигуриране (включително настройки по подразбиране) и как да ги направим ползваеми, преди да се обърнем към използването на потребителски профили за подкрепа на индивидуални потребители.

Следващите раздели представят:

• Насоки за персонализиране на компоненти на интерфейса
  Като различни стилове или теми.
• Насоки за персонализиране на дейности за взаимодействие
  По същество макроси или набори от действия, които потребителят може да запише и приложи по-късно.
• Насоки за персонализиране на съдържание
  Като търсене, обяснителни бележки и филтриране.

Стандартът включва и полезно приложение с контролен списък за оценка на качеството на персонализирането на потребителския интерфейс.

Предназначен е за дизайнери и разработчици на потребителски интерфейс и хора, които оценяват софтуер.

ISO 9241-129: 2010 не е предназначен да се използва изолирано. Той се занимава само с индивидуализация в контекста на проектирането на цялостна софтуерна система.

Предназначен е да се използва с ISO 9241-110 и всички други части от серията ISO 9241, приложими към дизайна на предвидената система.

Стандарта е публикуван през ноември 2010 година. Преразгледан е и е потвърден за актуалност през 2016 година.